`Човек от земята` - разказ за един сън в Театър `Възраждане` |
Тази вечер от 19.00 часа Театър " Възраждане " представя постановката " Човек от земята ".
Преди към...няколко хиляди години /по субективната скала/, някой, за който имам неясен спомен, че назовах „ аз ”, беше почнал да брои миговете, в които е бил жив. Наричаше ги, помня: ”единствените, в действителност мигове, в които в действителност съм бил жив ”. Това, по което се отличаваха от всичкото останало време, беше, че в тях...през тях не му липсваше нищо и имаше всичко. Не бяха доста, не бяха и малко.
„ Човек от земята ” е роман за един сън. Сън, в който мемоари от 14 000 години се стоварват върху нас. За да слагат въпросите на днешния ден. За да дадат отговори за днешния ден. За да върнат невидимото в живота ни. Онова невидимо, което ни пречи да съществуваме като атоми; това невидимо, без което преставаме да сме Галактики.
Когато, към днешна дата се пробвам, от време на време, да преброя тези, в действителност мигове, в които, в действителност съм бил жив, се запитвам: какво съм правил през последните няколко хиляди години. После стоварвам глава, не помня и добродушно заемам мястото си в кристалната решетка.
Докато не срещна /случвало се е, случва се.../ някой от тях – тези настрана – тихи, съвсем невидими...Онези, с въпросите без отговори и с отговорите на всички въпроси. Някой Човек от земята, който си разрешава лукса да не не помни, да помни, да си остава Галактика.
Защото, коства ми се, в случай че към момента ме мъчи нещо, това е въпроса: мога ли да си остана атом, без да преустановявам да бъда Галактика.
Георги Михалков
Превод и постановка: Георги Михалков
Сценография и костюми: Петър Митев
Композитор: Иван Драголов
Участват: Ивайло Драгиев, Свежен Младенов, Роберт Янакиев, Георги Златарев, Христо Ботев Станчев, Ивет Радулова, Мариана Жикич, Костадинка Аратлъкова.
Билети.
Преди към...няколко хиляди години /по субективната скала/, някой, за който имам неясен спомен, че назовах „ аз ”, беше почнал да брои миговете, в които е бил жив. Наричаше ги, помня: ”единствените, в действителност мигове, в които в действителност съм бил жив ”. Това, по което се отличаваха от всичкото останало време, беше, че в тях...през тях не му липсваше нищо и имаше всичко. Не бяха доста, не бяха и малко.
„ Човек от земята ” е роман за един сън. Сън, в който мемоари от 14 000 години се стоварват върху нас. За да слагат въпросите на днешния ден. За да дадат отговори за днешния ден. За да върнат невидимото в живота ни. Онова невидимо, което ни пречи да съществуваме като атоми; това невидимо, без което преставаме да сме Галактики.
Когато, към днешна дата се пробвам, от време на време, да преброя тези, в действителност мигове, в които, в действителност съм бил жив, се запитвам: какво съм правил през последните няколко хиляди години. После стоварвам глава, не помня и добродушно заемам мястото си в кристалната решетка.
Докато не срещна /случвало се е, случва се.../ някой от тях – тези настрана – тихи, съвсем невидими...Онези, с въпросите без отговори и с отговорите на всички въпроси. Някой Човек от земята, който си разрешава лукса да не не помни, да помни, да си остава Галактика.
Защото, коства ми се, в случай че към момента ме мъчи нещо, това е въпроса: мога ли да си остана атом, без да преустановявам да бъда Галактика.
Георги Михалков
Превод и постановка: Георги Михалков
Сценография и костюми: Петър Митев
Композитор: Иван Драголов
Участват: Ивайло Драгиев, Свежен Младенов, Роберт Янакиев, Георги Златарев, Христо Ботев Станчев, Ивет Радулова, Мариана Жикич, Костадинка Аратлъкова.
Билети.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ